За твоите грехове

Христос пострада веднъж за грехове, справедлив за несправедливите, за да доведе хората към Бог (1Пе 3:18). Той е умилостивението за греховете на целия свят (1 Йоан 2: 2), пробивайки бариерата на враждата, която е съществувала между Бог и хората. Веднъж освободен от осъждането на Адам, човекът е в състояние да върши добри дела, тъй като те се извършват само когато човек е в Бог (Ис. 26:12; Йоан 3:21).

За твоите грехове

Прочетох откъс от проповед № 350 на д-р Чарлз Хаддън Спърджън под заглавие „Добре насочен изстрел към самоправда “и не можах да не коментирам изявление в проповедта.

Последното изречение от проповедта привлече вниманието ми, което казва: “Христос беше наказан за греховете ви, преди да бъдат извършени” Чарлз Хадън Спърджън, откъс от проповед nº 350 „Сигурен изстрел в самоправда”, взет от мрежата.

Сега, ако д-р Спърджън разгледа библейския текст, който казва, че Исус е „агнето, което е било заклано от създаването на света “, всъщност той трябва да подчертае, че Христос е умрял преди грехът да бъде въведен в света (Откр. 13: 8; Рим. 5:12). Тъй като обаче той твърди, че Исус е бил наказан преди грехът на всеки християнин да бъде извършен поотделно, разбирам, че д-р Спърджън не се е позовал на стих 8, глава 13 от Книгата Откровение.

Христос е наказан за греха на цялото човечество, но кой е извършил престъплението, което е накарало цялото човечество да бъде под греха? Сега от Писанията разбираме, че грехът идва от обидата (неподчинението) на Адам, а не от грешките в поведението, които хората правят.

Наказанието, което донесе мир, не се дължи на грешки в поведението, направени поотделно’, тъй като всички хора са породени в състояние да бъдат отчуждени от Бог (грешниците). Христос е Божият агнец, който е умрял преди създаването на света, тоест агнето е принесено преди да се случи обидата на Адам.

Наказанието, което падна върху Христос, не се дължи на поведението на хората (извършени грехове), а на обидата на Адам. При Адам хората бяха направени грешници, тъй като чрез нарушение дойде осъждение и осъждане на всички хора, без изключение (Рим. 5:18).

Ако грехът (състоянието на човека без Бог) произтича от поведението на хората, за да се установи справедливост, спасението непременно би било възможно само чрез поведението на хората. Ще се изисква мъжете да направят нещо добро, за да смекчат лошото си поведение, но никога няма да бъде „оправдано “.

Но евангелското послание показва, че чрез обидата на един човек (Адам) всички са осъдени на смърт и само от един човек (Христос, последният Адам) дарбата на Божията благодат изобилства над мнозина (Рим. 5:15). Когато Исус умря за нашите грехове, се извърши замяна: когато Адам не се подчини, последният Адам беше послушен до изпитанието.

Последното изречение от откъса от проповедта на д-р Спърджън показва, че не се счита, че:

• Всички хора са грешници, защото първият баща на човечеството (Адам) е съгрешил (Ис 43:27);
• Че всички хора са образувани в беззаконие и заченати в грях (Пс 51: 5);
• Че цялото човечество е било отвърнато от Бога още от майката (Пс 58: 3);
• Че всички хора грешат откакто са се родили (Пс 58: 3), защото са влезли през широка врата, която дава достъп до широка пътека, която води до гибел (Мт 7:13 -14);
• Че тъй като са продадени като роб на греха, никой не е престъпил според прегрешението на Адам (Рим. 5:14);
• Че най-добрият от хората е сравним с трън, а изправеният е по-лош от жив плет (Мк 7: 4);
• Че всички хора са съгрешили и не се поддават на Божията слава поради осъждането, установено в Адам;
• че няма праведник, изобщо няма, сред потомците на Адам (Рим. 3:10) и т.н.

Какво добро или лошо прави едно дете в утробата на майка си, за да бъде заченато в грях? Какъв грях прави детето, за да ходи ‘погрешно’, откакто се е родило? Кога и къде всички мъже се заблудиха и станаха мръсни заедно? (Рим. 3:12) Не беше ли загубата на човечеството поради обидата на Адам?

В Адам всички хора бяха омърсени заедно (Пс 53: 3), защото Адам е широката врата, през която всички хора влизат при раждането. Раждането според плътта, кръвта и волята на човека е широката врата, през която всички хора влизат, отклоняват се и заедно стават нечисти (Йоан 1:13).

Кое събитие накара всички „заедно “мъже да станат нечисти? Само обидата на Адам обяснява факта, че всички мъже, в едно и също събитие, стават нечисти (заедно), тъй като е невъзможно всички мъже от безброй възрасти да извършват едно и също действие заедно.

Помислете: Христос умря ли, защото Каин уби Авел, или Христос умря поради обидата на Адам? Кое от събитията компрометира природата на цялото човечество? Постъпката на Каин или обидата на Адам?

Обърнете внимание, че осъждането на Каин не идва от престъпното му деяние, а произтича от осъждането в Адам. Исус демонстрира, че не е дошъл да осъди света, а да го спаси, тъй като би било контрапродуктивно да се преценява онова, което вече е осъдено (Йоан 3:18).

Христос е наказан поради греха на човечеството, но грехът не се отнася до това, което хората извършват, а по-скоро казва за престъплението, което е осъдило и осъдило всички хора, без разлика.

Действията на хората под игото на греха също се наричат ​​грях, тъй като всеки, който греши, греши, защото е роб на греха. Преградата за разделяне между Бог и хората е възникнала чрез обидата на Адам и поради обидата в Едем няма никой сред човешките синове, който да прави добро. Защо няма човек, който прави добро? Защото всички те са се заблудили и заедно са станали нечисти. Следователно поради обидата на Адам всичко, което прави човек без Христос, е нечисто.

Кой от нечистите ще отнеме чистото? Никой! (Йов 14: 4) С други думи, няма човек, който прави добро, защото всеки е роб на греха.

Сега робът на греха извършва грях, тъй като всичко, което прави, по право принадлежи на господаря си. Действията на слугите на греха са греховни, защото са извършени от роби, за да грешат. Ето защо Бог е освободил онези, които вярват, че са служители на правдата (Рим. 6:18).

От друга страна, Божиите деца не могат да съгрешават, защото са родени от Бог и в тях остава Божието семе (1 Йоан 3: 6 и 1 Йоан 3: 9). Всеки, който извършва грях, е от дявола, но тези, които вярват в Христос, принадлежат на Бог (1Ко 1:30; 1Йо 3:24; 1Йо 4:13), тъй като те са храмът и обиталището на Духа (1 Йо 3: 8).

Христос се прояви, за да унищожи делата на дявола (1 Йоан 3: 5 и 1 Йоан 3: 8) и всички родени от Бога пребъдват в Него (1 Йоан 3:24) и в Бог няма грях (1 Йоан 3: 5). Сега, ако в Бога няма грях, следва, че всички, които са в Бог, не грешат, тъй като са родени от Бог и Божието семе остава в тях.

Дървото не може да дава два вида плодове. По този начин родените от Божието семе не могат да произведат плод за Бог и дявола, както е невъзможно един слуга да служи на двама господари (Лука 16:13). Всяко растение, засадено от Бащата, дава много плодове, но то дава плод само за Бог (Исая 61: 3; Йоан 15: 5).

След като умря за грях, старият господар, зависи от възкресения човек да се представи на Бога като жив от мъртвите, а членовете на тялото му като инструмент на справедливостта (Рим. 6:13). „Живото “състояние на мъртвите се придобива чрез вяра в Христос, чрез регенерация (ново раждане). Чрез новото раждане човек става жив от мъртвите и следователно остава доброволно да представи на Бог членовете на тялото си като инструмент на справедливостта.

Грехът вече не царува, тъй като вече не владее над вярващите (Рим. 6:14). Християнинът трябва да предложи на своите членове да служат на справедливостта, тоест да служат на Този, който ги е осветил, тъй като Христос е оправданието и освещаването на християните (Рим. 6:19; 1Ко 1:30).

Христос пострада веднъж за грехове, справедлив за несправедливите, за да доведе хората към Бог (1Пе 3:18). Той е умилостивението за греховете на целия свят (1 Йоан 2: 2), пробивайки бариерата на враждата, която е съществувала между Бог и хората. Веднъж освободен от осъждането на Адам, човекът е в състояние да върши добри дела, тъй като те се извършват само когато човек е в Бог (Ис. 26:12; Йоан 3:21).

Хората без Бог, от друга страна, съществуват без надежда в този свят, защото те са като нечистите и всичко, което произвеждат, е нечисто. Няма начин човек без Бог да прави добро, защото злата природа произвежда само лошо „Но ние всички сме като мръсните и всичките ни праведности са като мръсния парцал; и всички увяхваме като лист и беззаконията ни като вятър ни отвеждат” (Иса 64: 6).

Пророк Исая, описвайки състоянието на своя народ, ги сравнява с:

• Нечистото – Кога хората на Израел станаха нечисти? Когато всички се заблудиха и заедно станаха нечисти, т.е. в Адам, първият Баща на човечеството (Пс 14: 3; Иса 43:27);
• Правосъдието като мръсни парцали – Всички произведения на справедливостта на мръсните са сравними с мръсните парцали, които не са подходящи за облекло. Въпреки че бяха религиозни, делата на израелския народ бяха дела на беззаконие, дела на насилие (Ис 59: 6);
• Увяхнете като лист – Нямаше надежда за народа на Израел, тъй като листът беше мъртъв (Ис. 59:10);
• Беззаконията са като вятър – Нищо, което Израел не може да ги освободи от това ужасяващо състояние, тъй като беззаконието е сравнимо с вятъра, който грабва листа, тоест човек не може да се отърве от господаря на греха.

Христос, навреме, умря за нечестивите. Божият Агнец е бил жертван от създаването на света от грешниците

„Защото Христос, докато бяхме още слаби, умря навреме за нечестивите “ (Рим. 5: 6);

„Но Бог доказва любовта си към нас, че Христос умря за нас, докато ние все още сме грешници “ (Рим. 5: 8).

Сега Христос умря за робите на греха, а не за „греховете “, които роби на греха практикуват, както разбира д-р Спърджън.

Христос умря за грешници, следователно тези, които вярват, умират заедно с Него. Христос умря за всички, за да може онези, които са оживени, да не живеят повече за себе си, а по-скоро да живеят за Онзи, който умря и възкръсна (2 Ко 5:14).

Тези, които са възкръснали с Христос, са в безопасност, тъй като:

• Те са в Христос;
• Те са нови същества;
• Старите неща ги няма;
• Всичко стана ново (2Ко 5:17).

Бог помири със Себе Си онези, които вярват чрез Христос и даде на живите от мъртвите служение за помирение (2Кр 15:18).

Живите сред мъртвите остават с увещанието: не приемайте напразно Божията благодат (2 Кор. 6: 1). Следователно Бог те е чул в приемливо време, затова като инструмент за справедливост на християните се препоръчва:

• Изобщо не давайте скандал – Защо християните не трябва да дават скандал? Да бъде спасен? Не! Да не бъде цензурирано служението на помирението;
• Да бъде препоръчителен във всичко – с много търпение, в страдания, в нужди, в мъка, в камшици, в бунтове, в бунтове, в работа, във бдения, в пости, в чистота, в науката, в дългосрочен план страдание, в доброта, в Святия Дух, в немирена любов и т.н. (2Кр 6: 3-6).

Христос беше убит от създаването на света, още преди цялото човечество да стане роб на несправедливостта поради неподчинението на един човек, който е съгрешил: Адам.